Bulgarian monologue.

MАРС (Мъж или Жена)

(Учителите слушат скрити)
...

Ако не направя война на боговете,ще трябва да я направя на земята. Какво да правя сън безкраен? Чувство амбициозно. Кой би могъл да се опълчи на силата? Трябва ли да се боря за това ,което искам? Трябва ли да вярвам на собствената си истина? Не е ли вярно,че ако спра да се боря ,злото ще спечели битката? Не се ли крие понякога могъщия в навиците и закона за да скрие свободата ? А може би баща ми е прав и човеците трябва да умрат . Татко,ако можеше да ме напътстваш в измяната ми към теб! Ти ме създаде за да избера най - вярната истина. О,цветове,метафори на различието! О,емоции,безкрайино море от истини,които трябва да бъдат открити! О,свобода изстрадана! Ако животът трябва да умре,то аз ще бъда първия,който ще страда за да го защити. Ако да чувствате е вашето чудо, Марс ще предизвика Йупитер за да подържа това чудо и всички кралства ще трябва да се обединят с мен за да продължат напред. О,лубов непозната! Непорочно удоволствие!, О,безкрайна забава! Оповавайте се на мен,нужни импулси и истини. Нека приклучим с битката на подтиснатите и нека бъдат всемогъщите богове,тези които ще освободят чувството. Войната на боговете трябва да започне. Нибиру ! (Звучат аларми след магическият вик.)